Ревю: "Цялата истина в мен" от Джули Бери

Анотация:

В деня, в който най-добрата й приятелка е открита убита, Джудит изчезва от Розуел Стейшън. Четири години по-късно изненадващо се завръща, променена завинаги. Ужасяващо деяние е ограбило гласа й - никой не знае къде е била през последните години и какво точно се е случило с нея. Неспособна да изрази чувствата и мислите си, Джудит заживява като призразк в дома си. Собствената й майка не съумява да я погледне в очите, а приятелят й от детинство и голяма любов, Лукас, е на път да се ожени за друга. Това се случва преди две години. Сега, градчето и хората, които обича, са изложени на огромна опасност. А Джудит е изправена пред съдбовен избор - да продължи да живее в тишина или да възвърне гласа си, дори това да означава, че ще промени съдбите на околните завинаги. Защото единственият начин да спаси Розуел Стейшън и голямата си любов, е да разкаже цялата истина за ужасяващите събития от миналото.

                                                           ***

За пръв път срещам такава книга, толкова прекрасна и затрогваща и също толкова оригинална история, много добре изградени персонажи. Авторката е написала книгата по начин, който те оставя без думи, стилът на писане е толкова красив и поетичен, нещо, което не съм виждала в друга книга. 

Главната героиня е едно момиче, което бива отвлечено, защото вижда нещо, което не бива, вижда убийството на най-добрата си приятелка, за да не може Джудит да изрече истината, отрязват езикът ѝ. След 4 години тя се завръща в дома си, но загубила любовта и уважението на майка си и също момчето, което обича.  

"Тази нощ луната се показа. Излязох да я гледам. Катереше се бавно към върховете на клоните. Така тиха. Спомних си. Нощ след нощ нейната тишина ме успокояваше. Колко ужасяващо черни бяха нощите без нея. Но тя винаги се връщаше. Тя беше единственият ми приятел през всички години с него. И все още е. Моето единствено успокоение."

Джудит е изгубила вяра в себе си и всичките си чувства, които изпитва остават несподелени, освен единственото нещо, което я крепи - любовта и към Лукас. Той е нейната единствена надежда, макар и недостижима.

“It's a cold world when no one will touch you.”

 Приятелството и с Мария е толкова хубаво и истинско, защото за първи път  среща човек, който да вярва, че в нея се крие толкова доброта. Мария вижда много неща в Джудит и също така я подтиква, да направи неща, за които майка ѝ забранява. Показва ѝ, че трябва да се бори за себе си и за това, което ѝ е отнето.

"Плаках и чаках утеха единствено от моята върба. Бяха ограбили живота, годините ми, достойнството, думите, спокойствието ми. 

А най- жестокия грабеж - взеха ми теб."

Определено не знам какво да кажа повече за книгата, защото ще издам нещо. Трябва да се прочете, за да се изживее тази история. Ако си търсите нещо различно за четене, дайте шанс на тази книга, в която се преплита една мистерия, която ще се разреши само, ако истината бъде изречена.

 “I have no words to save you.” 

 "Цялата истина в мен" е една буря от емоции и чувства. С всяка следваща страница книгата те обгръща в своята история, отвеждате далеч в друго време и поражда у читателя затрогващи чувства. История, която авторката ни поднася с неповторимо изящество.