Ревю: "Звезди за Лола" на Стефани Пъркинс кн.2

Анотация:

Лола има три съвсем скромни желания.

Първото е да се яви на зимния бал облечена като Мария Антоанета. Иска такава грамадна перука, че да може да побере цяла птичка, и такъв кринолин, че да се наложи да влиза странично през двойната врата. А да, да не забравим и кубинките.

Второто й желание е родителите й най-после да приемат гаджето й. Понеже всъщност го мразят.

А третото? Третото е никога повече да не вижда близнаците Бел. Ама никога!

"Звезди за Лола" е книга втора от трилогията "Целувка за Ана". Прочетох трилогията и мога да заявя, че "Звезди за Лола"  е най-любимата ми книга от цялата трилогия, също така се превърна и в любимите ми книги, които съм чела някога. Знам че нямам ревю на първата книга, за което е странно, че правя ревю на втората. Но не мисля, че има какво да кажа толкова за първата книга. Повечето хора харесват повече третата книга както и първата и доста по-малко тази. Разбира се бих направила ревю и на първата, ако някой иска. Но мисля, че книгите могат да се четат без да зависят една от друга, все пак е хубаво когато са по ред, но не мисля. че е толкова страшно, всяка книга е за различно момиче и отделна история.

Влюбих се в книгата и във всяка частичка от нея. Тя беше с определено оригинална история. Историята бе щура и изумителна и на моменти трогателна. Лек и увлекателен начин на писане, авторката успя да ме плени с тази изключителна книжка. Според мен историята беше вдъхновяваща!

                                                  "Понякога грешката не е в нещо, а в някого."

Обикнах Лола още от самото начало. Възхищавам се на авторката, че е сътворила такъв женски персонаж. Лола бе като дъга, както и отвътре така и най-вече от вън. Притежаваше смелост, енергия и беше щура, историята и бе щура, забавна и така прекрасно разказана. Не мога да опиша колко много и се възхищавам, на смелостта и вярата, която проявяваше да бъде себе си и да вярва и отстоява на своето. Не бе съвършена, но бе толкова истинска, дори под всичкия този грим, перуки и щури дрехи. Никога не губеше надежда вярваше във всичко, дори и да няма смисъл. Тя бе всички цветове на дъгата и всички лъчи на слънцето, които си проправят път през облаците. 

"Знам че не съм съвършена. Но именно дребните несъвършенства у някого го правят съвършен в очите на друг."

Крикет Бел е момчето, което Лола искаше да изтрие от ума си. Да изтрие всички техни лоши и добри спомени, създадени преди време. Но разбира се как можеш да забравиш човека, който все още обичаш? Ината на Лола изобщо не ѝ помагаше, единственото нещо, което правеше е да го избягва, а той обзет от това да е близо до нея и винаги намираше начин, да прекара поне малко време с нея, което му носеше щастие. Той също като нея, обичаше да създава разни неща, от които Лола винаги се впечатляваше.

 "Само защото нещо няма практическа стойност не означава, че не си струва да бъде създадено. Понякога красотата и магията са достатъчни причини."

 А второстепенните герой също са толкова прекрасно изградени. Родителите на Лола, които не са типичните майка и баща, за един тийнейджър. Калиопе, която е сестра близначка на Крикет, и доста се промени и израстна в самата книга. Бях очарована дори и от домашния любимец на Лола, което е куче и се казва Мили, съкратено от "Господи мили боже". Всички герой имаха своята история в книгата и именно това я прави страхотна.

"Хваща ме за ръката и лекичко я стисва. С другата си ръка вдигам полите на роклята. Кубинките ми тръгват напред. Вдигам уверено глава за грандиозната си поява, хванала за ръка момчето, което ми свали луната и звездите."

..★..

"Звезди за Лола" е книга, чиято история е повече от пленителна и докосваща, също и толкова необикновена, тя бе за първата и истинска любов, за силата да бъдеш себе си и да се осмелиш да последваш мечтите си.

Ревю: "Скай" - Джос Стърлинг кн.1

Анотация:

Да откриеш сродната си душа никога не е било по-опасно...

Зед Бенедикт пази ревниво своята тайна. Арогантен, дистанциран и избухлив, той е взел страха на всички от гимназията в Уикинридж - съученици и учители. Дори на новото момиче Скай, която не желае да признае пред себе си, че изпитва и силно привличане към възмутително добре изглеждащия Зед. И тогава внезапно тя чува неговия глас в ума си... той чете нейните мисли и говори в съзнанието й. А Зед разбира, че Скай е сродната му душа, идеалната му половина и савант като него самия. Скай не вярва на думите му, че е човек със свръхестествени сили. И не иска - дълбоко в себе си тя знае истината, но се страхува... Защото Скай е мистерия сама за себе си, преследвана от кошмари от минало, което не помни, преди да бъде осиновена, разяждана от съмнения и несигурност.

***

Не знам от къде да започна, това беше книга, която си закупих и прочетох с голямо удоволствие. Една увлекателна и интересна история, която те отнася в свой собствен свят. И факт за първи път срещам книга която е фентъзи, но написана по лек и заинтригуващ начин. Просто докато я четях забравях, за всички фентъзи елементи в нея. Това беше книга, която просто когато я видях и реших, че трябва да се прочете. И не направих грешка, защото ми стана любима.

Това което ме терзаеше преди да прочета книгата бе, какво е "Савант", явно защото за пръв път, срещам това и пробуди интереса ми още повече към книгата. Авторката вмъква нов елемент в тази поредица, тя не залага на елфи, фей, вампири, върколаци, русалки и тем. подобни, тя си създава и го наименува "Савант". И така "Савантите" са хора със свръхестествени способности, някои могат да лекуват, да четат мисли, да контролират хора и другите саванти, да разпознават емоциите и аурата на хората, също така притежават и много други дарби. Музикално надарени, макар и силно ограничени във взаимодействието си с околния свят. И най-важното за един Савант е да намери своята сродна душа! 

"Ти имаш половината дарби, аз - другата половина. Заедно сме едно цяло."

Скай, която още от малка била в приемни семейства, защото бе изоставена от леля си, докато не попада в семейството на едни креативни и щури художници Сали и Саймън, тя започна нов живот или до колкото ѝ е позволено, защото заради професията на двамата ѝ родители, се налага да се местят доста често. И така последната година от гимназията Скай ще трябва да я прекара, в малкото градче Рикънридж.

Скай се превърна в един от любимите ми женски персонажи. Тя не знае почти нищо за себе, не познава биологичните си родители, дори Скай не знае истинското си име. Но пък за сметка на това, с всяка следваща страница се отключваше тайна или спомен от нейното минало. Скай имаше чувство за хумор и притежаваше смелост, но някъде там в нея се таеше и страх. Обикнах я заради това, че отстояваше своето и никога не се предаваше.

"Аз бях загадка за самата себе си- вързоп от откъслечни спомени и неизследвани тъмни места. Главата ми беше пълна с тайни, но бях загубила картата, която ми показваше къде да ги намеря."

Зед, който е най-малкия син от седемте деца на семейство Бенедикт. Типичното лошо момче, но определено няма как да не му симпатизирате. Той е Савант и по случайност разбира, че Скай също е такава, а още по изненадващото е, че се оказват сродни души. Готов да спечели любовта на Скай, той не престава да я преследва и факта, че тя не му вярва, изобщо не му се нрави. Но колкото и да е привлечена от него, тя го ненавижда, заради неговото държание, което коренно се промени след това.

 "Did you know that chocolate has special chemicals in it to make you feel happy? 

-I don't need an excuse for chocolate."

Семейство Бенедикт бе едно сплотено семейство, което определено ми направи впечатление с уютната атмосферата която създават, братята на Зед, също са важни за самата книга. И също така, в едно фентъзи няма как да не минем без "злодейте", които да кажем, че допълват история, като внасят хаос в живота на Скай и Зед и също и факта, че родителите на Зед, винаги са готови да помогнат на Скай и да и дадат подкрепата от която тя се нуждае и я приемат като част от това прекрасно семейство. Обикнах главните герои и също така второстепенните, които задвижваха механизма на историята.

                                                     "The last thing i wanted was to fall in love because, 

                                                                deep down, I remembered thаt love hurt."

"Скай" бе книга, която е необикновена и вълнуваща със своята история, за силата да разгърнеш миналото си, което си пазил дори и от самия себе си, да се изправиш пред него, макар, в замяна да загубиш сърцето си и смелостта да направиш опита да си го върнеш.

Ревю: "Цялата истина в мен" от Джули Бери

Анотация:

В деня, в който най-добрата й приятелка е открита убита, Джудит изчезва от Розуел Стейшън. Четири години по-късно изненадващо се завръща, променена завинаги. Ужасяващо деяние е ограбило гласа й - никой не знае къде е била през последните години и какво точно се е случило с нея. Неспособна да изрази чувствата и мислите си, Джудит заживява като призразк в дома си. Собствената й майка не съумява да я погледне в очите, а приятелят й от детинство и голяма любов, Лукас, е на път да се ожени за друга. Това се случва преди две години. Сега, градчето и хората, които обича, са изложени на огромна опасност. А Джудит е изправена пред съдбовен избор - да продължи да живее в тишина или да възвърне гласа си, дори това да означава, че ще промени съдбите на околните завинаги. Защото единственият начин да спаси Розуел Стейшън и голямата си любов, е да разкаже цялата истина за ужасяващите събития от миналото.

                                                           ***

За пръв път срещам такава книга, толкова прекрасна и затрогваща и също толкова оригинална история, много добре изградени персонажи. Авторката е написала книгата по начин, който те оставя без думи, стилът на писане е толкова красив и поетичен, нещо, което не съм виждала в друга книга. 

Главната героиня е едно момиче, което бива отвлечено, защото вижда нещо, което не бива, вижда убийството на най-добрата си приятелка, за да не може Джудит да изрече истината, отрязват езикът ѝ. След 4 години тя се завръща в дома си, но загубила любовта и уважението на майка си и също момчето, което обича.  

"Тази нощ луната се показа. Излязох да я гледам. Катереше се бавно към върховете на клоните. Така тиха. Спомних си. Нощ след нощ нейната тишина ме успокояваше. Колко ужасяващо черни бяха нощите без нея. Но тя винаги се връщаше. Тя беше единственият ми приятел през всички години с него. И все още е. Моето единствено успокоение."

Джудит е изгубила вяра в себе си и всичките си чувства, които изпитва остават несподелени, освен единственото нещо, което я крепи - любовта и към Лукас. Той е нейната единствена надежда, макар и недостижима.

“It's a cold world when no one will touch you.”

 Приятелството и с Мария е толкова хубаво и истинско, защото за първи път  среща човек, който да вярва, че в нея се крие толкова доброта. Мария вижда много неща в Джудит и също така я подтиква, да направи неща, за които майка ѝ забранява. Показва ѝ, че трябва да се бори за себе си и за това, което ѝ е отнето.

"Плаках и чаках утеха единствено от моята върба. Бяха ограбили живота, годините ми, достойнството, думите, спокойствието ми. 

А най- жестокия грабеж - взеха ми теб."

Определено не знам какво да кажа повече за книгата, защото ще издам нещо. Трябва да се прочете, за да се изживее тази история. Ако си търсите нещо различно за четене, дайте шанс на тази книга, в която се преплита една мистерия, която ще се разреши само, ако истината бъде изречена.

 “I have no words to save you.” 

 "Цялата истина в мен" е една буря от емоции и чувства. С всяка следваща страница книгата те обгръща в своята история, отвеждате далеч в друго време и поражда у читателя затрогващи чувства. История, която авторката ни поднася с неповторимо изящество.