Ревю: "Ангелско Нашествие" от Сюзан Ий кн.1

Анотация:

Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра й - 17-годишната Пенрин - е готова на всичко, за да си я върне. Дори да се съюзи с един от тях. 
Рафи е войн, но, след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелел битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка. Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял... 

Нямах намерение да чета книгата, поради простата причина, че няма да ми се хареса. Винаги съм харесвала фентъзито, но много малко чета антиутопии. Тази я започнах с предубеждения, че няма да ми хареса и с много ниски очаквания. И определено съжалявам, че я отлагах толкова дълго, защото наистина си струваше да я прочета. Тя се превърна в една от любимите ми антиутопии, което ме изненадва, защото любимите ми антиутопии се броят на пръсти. Книгата ме впечатли, даже и повече от това!

От една страна аз обичам и предпочитам да чета книги за ангели, пред вампири, върколаци и русалки и тем. подобни, не знам защо, но ако в една книга става дума за ангели, то това дори е причина да си закупя и прочета книгата. Точно тази книга ме накара да започна да чета и прибавям други антиутопии, към списъка ми за четене! 

Всичко в книгата беше изпипано до съвършенство и не, няма нещо, което да не ми е харесало. Книгата изобилстваше от различни наситени моменти. Моменти, в които са преплетени обич, приятелство, доверие, лоялност и борба за оцеляване.

„...но трябва да се преструваме, че има надежда, защото може би ни е останала само тя. “

Главната героиня е Пенрин, която още от първите страници показва, колко е смела и готова да помогне, дори и на един ангел, който е нападнат от своите и водят нечестна битка в една от тъмните улици на Сан Франциско или което е останало от него. Пенрин е една от героините, които подлежат на възхищение и няма да излъжа, ако кажа че тя ми стана един от любимите женски персонажи. Тя е смела, забавна, със страхотно чувство за хумор не я напуска дори и през най-опасните моменти, пред които се изправя и би рискувала всичко, за да намери и спаси сестра си, дори и да трябва да се изправи срещу хиляди ангели.

„...отказвам да изпитвам към него каквото и да било друго, освен гняв и омраза. Ала омразата така и не идва."

            

Рафи е ангелът с отрязани криле, който Пенрин спасява. Притежава доста привлекателност, сарказъм, който върви ръка за ръка с чувството му за хумор и грубото му държание е защитната му реакция. Но няма как, да не го харесате, той е просто очарователен, по свой собствен си начин. Връзката която постепенно се заражда, между него и Пенрин, беше много сладка и така истинска, в този свят където всичко е загубило значение след появата на ангелите.


 "Или е разстроен, или иска да се напие след периода си на въздържание. Страхотно. Имам късмет да си сътруднича с ангел алкохолик. "




Също така, не всичко се развива между тях двамата. Майката на Пенрин, която малко или много децата ѝ, за нея не винаги са приоритет, но може би битките с "вътрешните ѝ демони", не ѝ го позволяват. Кой знае, майка ѝ е пълна загадка за мен. 
Сестрата на Пенрин, Пейдж, е отвлечена от ангелите нападнали Рафи, а Пенрин е готова да се бори за сестра си, за да я спаси, да направи опита, дори вече да е късно.

Книгата беше повече от поредната антиутопия, всеки трябва да ѝ даде шанс, защото наистина си заслужава да се докоснете до тази прекрасна книга, която авторката е сътворила, един свят който е на път да се разпадне, ангели, които разрушават всичко по пътя си и всеки оцелява както може. Едно момиче и един ангел борещи се за тяхната собствена кауза. Книгата определено ще ви накара да затаите дъх и да очаквате опустошителния ѝ край, който ще ви изненада.

 ..♥..

„-  Защо не избяга, както ти казах? - прошепна в ухото ми. - От самото начало си знаех, че предаността ще те убие. Просто никога не съм очаквал, тази преданост да се насочи към мен.“

"Ангелско нашествие" е книга за надеждата, за която се борят двамата герои, които са изправени пред Апокалипсиса и единственото, което трябва е да се борят и вярват, защото може би само това им остава.

Ревю: "Звезди за Лола" на Стефани Пъркинс кн.2

Анотация:

Лола има три съвсем скромни желания.

Първото е да се яви на зимния бал облечена като Мария Антоанета. Иска такава грамадна перука, че да може да побере цяла птичка, и такъв кринолин, че да се наложи да влиза странично през двойната врата. А да, да не забравим и кубинките.

Второто й желание е родителите й най-после да приемат гаджето й. Понеже всъщност го мразят.

А третото? Третото е никога повече да не вижда близнаците Бел. Ама никога!

"Звезди за Лола" е книга втора от трилогията "Целувка за Ана". Прочетох трилогията и мога да заявя, че "Звезди за Лола"  е най-любимата ми книга от цялата трилогия, също така се превърна и в любимите ми книги, които съм чела някога. Знам че нямам ревю на първата книга, за което е странно, че правя ревю на втората. Но не мисля, че има какво да кажа толкова за първата книга. Повечето хора харесват повече третата книга както и първата и доста по-малко тази. Разбира се бих направила ревю и на първата, ако някой иска. Но мисля, че книгите могат да се четат без да зависят една от друга, все пак е хубаво когато са по ред, но не мисля. че е толкова страшно, всяка книга е за различно момиче и отделна история.

Влюбих се в книгата и във всяка частичка от нея. Тя беше с определено оригинална история. Историята бе щура и изумителна и на моменти трогателна. Лек и увлекателен начин на писане, авторката успя да ме плени с тази изключителна книжка. Според мен историята беше вдъхновяваща!

                                                  "Понякога грешката не е в нещо, а в някого."

Обикнах Лола още от самото начало. Възхищавам се на авторката, че е сътворила такъв женски персонаж. Лола бе като дъга, както и отвътре така и най-вече от вън. Притежаваше смелост, енергия и беше щура, историята и бе щура, забавна и така прекрасно разказана. Не мога да опиша колко много и се възхищавам, на смелостта и вярата, която проявяваше да бъде себе си и да вярва и отстоява на своето. Не бе съвършена, но бе толкова истинска, дори под всичкия този грим, перуки и щури дрехи. Никога не губеше надежда вярваше във всичко, дори и да няма смисъл. Тя бе всички цветове на дъгата и всички лъчи на слънцето, които си проправят път през облаците. 

"Знам че не съм съвършена. Но именно дребните несъвършенства у някого го правят съвършен в очите на друг."

Крикет Бел е момчето, което Лола искаше да изтрие от ума си. Да изтрие всички техни лоши и добри спомени, създадени преди време. Но разбира се как можеш да забравиш човека, който все още обичаш? Ината на Лола изобщо не ѝ помагаше, единственото нещо, което правеше е да го избягва, а той обзет от това да е близо до нея и винаги намираше начин, да прекара поне малко време с нея, което му носеше щастие. Той също като нея, обичаше да създава разни неща, от които Лола винаги се впечатляваше.

 "Само защото нещо няма практическа стойност не означава, че не си струва да бъде създадено. Понякога красотата и магията са достатъчни причини."

 А второстепенните герой също са толкова прекрасно изградени. Родителите на Лола, които не са типичните майка и баща, за един тийнейджър. Калиопе, която е сестра близначка на Крикет, и доста се промени и израстна в самата книга. Бях очарована дори и от домашния любимец на Лола, което е куче и се казва Мили, съкратено от "Господи мили боже". Всички герой имаха своята история в книгата и именно това я прави страхотна.

"Хваща ме за ръката и лекичко я стисва. С другата си ръка вдигам полите на роклята. Кубинките ми тръгват напред. Вдигам уверено глава за грандиозната си поява, хванала за ръка момчето, което ми свали луната и звездите."

..★..

"Звезди за Лола" е книга, чиято история е повече от пленителна и докосваща, също и толкова необикновена, тя бе за първата и истинска любов, за силата да бъдеш себе си и да се осмелиш да последваш мечтите си.

Ревю: "Скай" - Джос Стърлинг кн.1

Анотация:

Да откриеш сродната си душа никога не е било по-опасно...

Зед Бенедикт пази ревниво своята тайна. Арогантен, дистанциран и избухлив, той е взел страха на всички от гимназията в Уикинридж - съученици и учители. Дори на новото момиче Скай, която не желае да признае пред себе си, че изпитва и силно привличане към възмутително добре изглеждащия Зед. И тогава внезапно тя чува неговия глас в ума си... той чете нейните мисли и говори в съзнанието й. А Зед разбира, че Скай е сродната му душа, идеалната му половина и савант като него самия. Скай не вярва на думите му, че е човек със свръхестествени сили. И не иска - дълбоко в себе си тя знае истината, но се страхува... Защото Скай е мистерия сама за себе си, преследвана от кошмари от минало, което не помни, преди да бъде осиновена, разяждана от съмнения и несигурност.

***

Не знам от къде да започна, това беше книга, която си закупих и прочетох с голямо удоволствие. Една увлекателна и интересна история, която те отнася в свой собствен свят. И факт за първи път срещам книга която е фентъзи, но написана по лек и заинтригуващ начин. Просто докато я четях забравях, за всички фентъзи елементи в нея. Това беше книга, която просто когато я видях и реших, че трябва да се прочете. И не направих грешка, защото ми стана любима.

Това което ме терзаеше преди да прочета книгата бе, какво е "Савант", явно защото за пръв път, срещам това и пробуди интереса ми още повече към книгата. Авторката вмъква нов елемент в тази поредица, тя не залага на елфи, фей, вампири, върколаци, русалки и тем. подобни, тя си създава и го наименува "Савант". И така "Савантите" са хора със свръхестествени способности, някои могат да лекуват, да четат мисли, да контролират хора и другите саванти, да разпознават емоциите и аурата на хората, също така притежават и много други дарби. Музикално надарени, макар и силно ограничени във взаимодействието си с околния свят. И най-важното за един Савант е да намери своята сродна душа! 

"Ти имаш половината дарби, аз - другата половина. Заедно сме едно цяло."

Скай, която още от малка била в приемни семейства, защото бе изоставена от леля си, докато не попада в семейството на едни креативни и щури художници Сали и Саймън, тя започна нов живот или до колкото ѝ е позволено, защото заради професията на двамата ѝ родители, се налага да се местят доста често. И така последната година от гимназията Скай ще трябва да я прекара, в малкото градче Рикънридж.

Скай се превърна в един от любимите ми женски персонажи. Тя не знае почти нищо за себе, не познава биологичните си родители, дори Скай не знае истинското си име. Но пък за сметка на това, с всяка следваща страница се отключваше тайна или спомен от нейното минало. Скай имаше чувство за хумор и притежаваше смелост, но някъде там в нея се таеше и страх. Обикнах я заради това, че отстояваше своето и никога не се предаваше.

"Аз бях загадка за самата себе си- вързоп от откъслечни спомени и неизследвани тъмни места. Главата ми беше пълна с тайни, но бях загубила картата, която ми показваше къде да ги намеря."

Зед, който е най-малкия син от седемте деца на семейство Бенедикт. Типичното лошо момче, но определено няма как да не му симпатизирате. Той е Савант и по случайност разбира, че Скай също е такава, а още по изненадващото е, че се оказват сродни души. Готов да спечели любовта на Скай, той не престава да я преследва и факта, че тя не му вярва, изобщо не му се нрави. Но колкото и да е привлечена от него, тя го ненавижда, заради неговото държание, което коренно се промени след това.

 "Did you know that chocolate has special chemicals in it to make you feel happy? 

-I don't need an excuse for chocolate."

Семейство Бенедикт бе едно сплотено семейство, което определено ми направи впечатление с уютната атмосферата която създават, братята на Зед, също са важни за самата книга. И също така, в едно фентъзи няма как да не минем без "злодейте", които да кажем, че допълват история, като внасят хаос в живота на Скай и Зед и също и факта, че родителите на Зед, винаги са готови да помогнат на Скай и да и дадат подкрепата от която тя се нуждае и я приемат като част от това прекрасно семейство. Обикнах главните герои и също така второстепенните, които задвижваха механизма на историята.

                                                     "The last thing i wanted was to fall in love because, 

                                                                deep down, I remembered thаt love hurt."

"Скай" бе книга, която е необикновена и вълнуваща със своята история, за силата да разгърнеш миналото си, което си пазил дори и от самия себе си, да се изправиш пред него, макар, в замяна да загубиш сърцето си и смелостта да направиш опита да си го върнеш.

Ревю: Град от Кости Кн.1 - Касандра Клеър

Анотоция :
Преди хиляда години ангелът Разиел смесил своята кръв с човешка и създал Нефилимите. Полухора, полуангели, те бродят в нашия свят, невидими, но винаги край нас – те са нашите защитници.
Наричат себе си Ловци на сенки.
Ловците на сенки следват законите, записани в Сивата книга, дадена им от ангела. Тяхната мисия е да защитават нашия свят от нашествениците, идващи от други измерения и наречени демони – същества, които бродят между световете и унищожават всичко по пътя си. Ловците на сенки имат за задача и да пазят мира сред Долноземците: полухора, полудемони, познати ни като магьосници, вампири, върколаци и феи.
В своята мисия те са подкрепяни от тайнствените Мълчаливи братя, чиито устни и очи са зашити. Мълчаливите братя властват над Града от кости, гробищен град, разположен под улиците на Манхатън, в който се пазят телата на мъртвите ловци на сенки. Мълчаливите братя съхраняват информация за всеки ловец на сенки от самото му раждане. У тях се намират и Реликвите на смъртните, трите свещени предмета, които ангелът Разиел дал на своите деца: Меч, Огледало и Бокал.
Хиляда години нефилимите са пазили Реликвите на смъртните. Ала това е било преди Въстанието, което за малко не унищожило тайния свят на ловците на сенки. Макар Валънтайн, ловецът на сенки, предизвикал Въстанието, отдавна да е мъртъв, пораженията, които оставил след себе си, така и не се изличили.
Изминали са петнайсет години от Въстанието. Август е. Улиците на Ню Йорк се пукат от палеща жега. Сред Долноземците се носи слух, че Валънтайн се е завърнал и води със себе си армия от Бездушни.
А Бокалът на смъртните е изчезнал...

                                       ..♥..                                     

                                                             

След доста дълги отлагания и опасения, че няма да ми допадне като цяло.. най-накрая прочетох книгата и мога да кажа, че съжалявам, че не съм я прочела по-рано, но по-добре късно, от колкото никога. Мисля, че няма неща, които да не ми допадат. 

Авторката е изградила един свят, непознат за нас, персонажи, които са толкова различни и интересни за проследяване, Ловци на сенки, които жертват себе си, за да опазят човечеството от злото, но все пак това не значи, че в един ловец не може да се спотайва зло, тайни, любов, страх... или пък истината, която ще им помогне да разберат кои са всъщност.

"Не можеш да спасиш другите,
 ако сам не си спасен."

..♥..

Главната героиня e Клеъри, която попада съвсем случайно в този свят и разбира, че тя също принадлежи към него. Не мога да определя дали като персонаж ми допада или не, тя е импулсивна, готова е да помогне на хората, които обича. При е нея всичко е загатнато, но дори и тя не знае коя е. Всичко към което се стреми, е да открие майка си, която бива отвлечена, но винаги има тегнещи препятствия, пред които да се изправи.

"Ако беше научила нещо от всичко това,

 то бе колко лесно можеш да загубиш нещо,

 което винаги си считал за даденост."

..♥..

Джейс е този тип герой, който сарказма и чувството му за хумор не го изоставят в опасните ситуации, в които попадат.. (Както и през останалото време). Бих го определила като хладнокръвен и жертвоготовен персонаж, макар и малко хора да допуска в живота си, той дава всичко от себе си за да ги опази.

"Казаха ми, че състраданието е по-горчиво,

 но и по-добро от омразата."

..♥..

Другите второстепенни персонажи са - Изабел, Алек, Магнус, Саймън, Люк и дори няма как да не спомена домашния любимец Чърч, който обитава Института и също толкова e интересно да чета, за него.

Всички тези герои, макар и второстепенни, те са важни за самата книга и допълват историята.

Изабел е типичното забавно и красиво момиче, също така много ентусиазирано за всичко което върши. 

Алек, който е брат на Изабел и парабатай на Джейс.. за него мога да кажа, че е забавен по негов си начин и определено Клеъри не му е най-симпатичния човек, който е срещал, поради доста причини. 

Саймън е най-добрия приятел на Клеъри, макар и на моменти да го обвиняваха, че няма с какво да им бъде полезен и само им пречи, но винаги се стигаше до факта, че той им е нужен и без него не нямаше да успеят да постигнат доста неща. 
Магнус е толкова интересен колкото и странен персонаж.

Освен Демоните, които внасят разруха в света на хората и на ловците на сенки, света бива обитаван и от други същества наречени Долноземци, полудемони, полухора, това са феите, вампирите, върколаците, магьосниците и много други. 

Не очаквах, че книгата ще ме впечатли, но го направи, даже и повече от това!

Иска ми се да имаше малко повече описания на града Идрис, който авторката сътворява, надявам се в другите книги да има действия, които се развиват там. Всичко което е написала и създала авторката в книгата е невероятно! 

               

..♥..

"Защото където е любовта, там често е и омразата.

 Те си вървят ръка за ръка."

..♥..

"Град от Кости" е книга, която всеки читател трябва да се докосне до нея, за да усети магията на една великолепна история, разказана по начин, по който потъваш някъде из между страниците ѝ.

"Да обичаш, значи да унищожиш"

*** 

Ревю: "Цялата истина в мен" от Джули Бери

Анотация:

В деня, в който най-добрата й приятелка е открита убита, Джудит изчезва от Розуел Стейшън. Четири години по-късно изненадващо се завръща, променена завинаги. Ужасяващо деяние е ограбило гласа й - никой не знае къде е била през последните години и какво точно се е случило с нея. Неспособна да изрази чувствата и мислите си, Джудит заживява като призразк в дома си. Собствената й майка не съумява да я погледне в очите, а приятелят й от детинство и голяма любов, Лукас, е на път да се ожени за друга. Това се случва преди две години. Сега, градчето и хората, които обича, са изложени на огромна опасност. А Джудит е изправена пред съдбовен избор - да продължи да живее в тишина или да възвърне гласа си, дори това да означава, че ще промени съдбите на околните завинаги. Защото единственият начин да спаси Розуел Стейшън и голямата си любов, е да разкаже цялата истина за ужасяващите събития от миналото.

                                                           ***

За пръв път срещам такава книга, толкова прекрасна и затрогваща и също толкова оригинална история, много добре изградени персонажи. Авторката е написала книгата по начин, който те оставя без думи, стилът на писане е толкова красив и поетичен, нещо, което не съм виждала в друга книга. 

Главната героиня е едно момиче, което бива отвлечено, защото вижда нещо, което не бива, вижда убийството на най-добрата си приятелка, за да не може Джудит да изрече истината, отрязват езикът ѝ. След 4 години тя се завръща в дома си, но загубила любовта и уважението на майка си и също момчето, което обича.  

"Тази нощ луната се показа. Излязох да я гледам. Катереше се бавно към върховете на клоните. Така тиха. Спомних си. Нощ след нощ нейната тишина ме успокояваше. Колко ужасяващо черни бяха нощите без нея. Но тя винаги се връщаше. Тя беше единственият ми приятел през всички години с него. И все още е. Моето единствено успокоение."

Джудит е изгубила вяра в себе си и всичките си чувства, които изпитва остават несподелени, освен единственото нещо, което я крепи - любовта и към Лукас. Той е нейната единствена надежда, макар и недостижима.

“It's a cold world when no one will touch you.”

 Приятелството и с Мария е толкова хубаво и истинско, защото за първи път  среща човек, който да вярва, че в нея се крие толкова доброта. Мария вижда много неща в Джудит и също така я подтиква, да направи неща, за които майка ѝ забранява. Показва ѝ, че трябва да се бори за себе си и за това, което ѝ е отнето.

"Плаках и чаках утеха единствено от моята върба. Бяха ограбили живота, годините ми, достойнството, думите, спокойствието ми. 

А най- жестокия грабеж - взеха ми теб."

Определено не знам какво да кажа повече за книгата, защото ще издам нещо. Трябва да се прочете, за да се изживее тази история. Ако си търсите нещо различно за четене, дайте шанс на тази книга, в която се преплита една мистерия, която ще се разреши само, ако истината бъде изречена.

 “I have no words to save you.” 

 "Цялата истина в мен" е една буря от емоции и чувства. С всяка следваща страница книгата те обгръща в своята история, отвеждате далеч в друго време и поражда у читателя затрогващи чувства. История, която авторката ни поднася с неповторимо изящество.

         

Ревю: "Паднали Ангели" от Лорън Кейт кн.1

Има нещо до болка познато в Даниел Григори...

Загадъчен и надменен, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда през първия си ден в пансиона „Меч и Кръст” в знойната Савана, Джорджия. Той е единственото ярко петно на място, където клетъчните телефони са забранени, другите ученици до един са откачалки, а охранителни камери следят всяко движение. Макар че Даниел не иска да има нищо общо с Лус – и полага извънредни усилия, за да даде това да се разбере – тя не може да се откаже. Привлечена от него, както пламъкът привлича нощната пеперуда, тя трябва да открие онова, което Даниел така отчаяно се стреми да запази в тайна... дори ако то я убие. А смразяващо студеното държание на Даниел към нея? То всъщност е начин да я защити, който той е използвал отново… и отново. Защото Даниел е паднал ангел, обречен да се влюбва в едно и също момиче на всеки 17 години… и да гледа как то умира. А Лус е негова безсмъртна посестрима, прокълната да се преражда отново и отново като смъртно момиче, което няма представа кое е в действителност.                                                                                                                                                   

                                                                                                                         * * *

Това е книга която не съжалявам, че прочетох. Имах големи очаквания за тази книга и общо за цялата поредица. Прочетох 4-те книги през лятото и ми станаха любими. Допада ми как авторката е изградила света, допадна ми също пролога на книгата, определено това е книга, която преобладава повече тъмни и наситени емоционални моменти, които те оставят без думи. Такава книга не съм чела преди и мога да кажа , че я смятам за великолепна. И определено книгите стават по добри със следващите.

“We meet. We always meet, somehow we're always thrown together,

 no matter where I go, no matter how I try to distance myself from you.

 It never matters. You always find me.” 

Героите в книгата, бяха изградени много добре според мен. Лусинда е главната героиня, която бива пратена в училището (Поправителното училище) "Меч и Кръст", където Лус го смята буквално за затвор. Понякога действаше безразсъдно и факта, че почти винаги попадаше в беда, не и помагаше. Тя беше готова да разбере всичко, за Даниел и защо ѝ се струва толкова познат, също каква е тайната, която крият от нея.

Определено в първата книга Даниел, беше от героите, които много трудно можеш да разгадаеш. Той толкова странеше от Лусинда, но в същото време, имаше нужда да бъде с нея. За всичко си има причина и то основателна, но Лус трябва сама, да се досети за нея, макар че, това може да я  убие.

Кам, Ариана, Габ, Роланд, Моли и Пен също много ги харесах, тези второстепенни герои, са също толкова важни за самата книга , те допълваха историята много добре. Ариана със своето страхотно чувство за хумор. Ариана и Роланд определено вървят в комплект, Габ, която беше пълна противоположност на Ариана, Моли която е същински демон, очарователния Кам и  умната, забавна Пен която бе най-близка на Лус.

                                        

                                     “It made her want to stand up next to him and fight. 
                                     Fight to stay alive long enough to live out her life next to him. 
                                     Fight for the only thing she knew that was good enough, 
                                     noble enough, powerful enough to be, worth risking everything.
                                     Love.” 

                                      

Книгата разказва историята, на едно момиче осъдена да се преражда и един безсмъртен паднал ангел, обречени да се срещат на всеки 17 години и тя да се влюбва отново и отново в него, а той готов да я чака, само за да я докосне или пък понякога и това е много, но от нея почти винаги оставаше само купчина пепел... Дали това е проклятие или не, този кръговрат се повтаря, но може би в последното ѝ прераждане нещо е различно. От векове има битка между ангели и демони, доброто и злото или по скоро битка заради любовта на Лус и Даниел. Един ангел трябва да избере страна, за да сложи край на тези вечни битки, но дали, което иска е точно това или нещата се разминават с очакванията на другите. 

Паднали Ангели е история, за невъзможната любов, разпалваща душите на читателите, включващи неочаквани обрати, опасности, които дебнат героите и готови да ги нападнат всеки момент, дори това да значи, че ще последва и смърт, битка в която едва ли има победители.

                                                     “Trust is a good way to get oneself killed”