Преди хиляда години ангелът Разиел смесил своята кръв с човешка и създал Нефилимите. Полухора, полуангели, те бродят в нашия свят, невидими, но винаги край нас – те са нашите защитници.
Наричат себе си Ловци на сенки.
Ловците на сенки следват законите, записани в Сивата книга, дадена им от ангела. Тяхната мисия е да защитават нашия свят от нашествениците, идващи от други измерения и наречени демони – същества, които бродят между световете и унищожават всичко по пътя си. Ловците на сенки имат за задача и да пазят мира сред Долноземците: полухора, полудемони, познати ни като магьосници, вампири, върколаци и феи.
В своята мисия те са подкрепяни от тайнствените Мълчаливи братя, чиито устни и очи са зашити. Мълчаливите братя властват над Града от кости, гробищен град, разположен под улиците на Манхатън, в който се пазят телата на мъртвите ловци на сенки. Мълчаливите братя съхраняват информация за всеки ловец на сенки от самото му раждане. У тях се намират и Реликвите на смъртните, трите свещени предмета, които ангелът Разиел дал на своите деца: Меч, Огледало и Бокал.
Хиляда години нефилимите са пазили Реликвите на смъртните. Ала това е било преди Въстанието, което за малко не унищожило тайния свят на ловците на сенки. Макар Валънтайн, ловецът на сенки, предизвикал Въстанието, отдавна да е мъртъв, пораженията, които оставил след себе си, така и не се изличили.
Изминали са петнайсет години от Въстанието. Август е. Улиците на Ню Йорк се пукат от палеща жега. Сред Долноземците се носи слух, че Валънтайн се е завърнал и води със себе си армия от Бездушни.
А Бокалът на смъртните е изчезнал...
..♥..
След доста дълги отлагания и опасения, че няма да ми допадне като цяло.. най-накрая прочетох книгата и мога да кажа, че съжалявам, че не съм я прочела по-рано, но по-добре късно, от колкото никога. Мисля, че няма неща, които да не ми допадат.
Авторката е изградила един свят, непознат за нас, персонажи, които са толкова различни и интересни за проследяване, Ловци на сенки, които жертват себе си, за да опазят човечеството от злото, но все пак това не значи, че в един ловец не може да се спотайва зло, тайни, любов, страх... или пък истината, която ще им помогне да разберат кои са всъщност.
"Не можеш да спасиш другите,
ако сам не си спасен."
..♥..
Главната героиня e Клеъри, която попада съвсем случайно в този свят и разбира, че тя също принадлежи към него. Не мога да определя дали като персонаж ми допада или не, тя е импулсивна, готова е да помогне на хората, които обича. При е нея всичко е загатнато, но дори и тя не знае коя е. Всичко към което се стреми, е да открие майка си, която бива отвлечена, но винаги има тегнещи препятствия, пред които да се изправи.
"Ако беше научила нещо от всичко това,
то бе колко лесно можеш да загубиш нещо,
което винаги си считал за даденост."
..♥..
Джейс е този тип герой, който сарказма и чувството му за хумор не го изоставят в опасните ситуации, в които попадат.. (Както и през останалото време). Бих го определила като хладнокръвен и жертвоготовен персонаж, макар и малко хора да допуска в живота си, той дава всичко от себе си за да ги опази.
"Казаха ми, че състраданието е по-горчиво,
но и по-добро от омразата."
..♥..
Другите второстепенни персонажи са - Изабел, Алек, Магнус, Саймън, Люк и дори няма как да не спомена домашния любимец Чърч, който обитава Института и също толкова e интересно да чета, за него.
Всички тези герои, макар и второстепенни, те са важни за самата книга и допълват историята.
Изабел е типичното забавно и красиво момиче, също така много ентусиазирано за всичко което върши.
Алек, който е брат на Изабел и парабатай на Джейс.. за него мога да кажа, че е забавен по негов си начин и определено Клеъри не му е най-симпатичния човек, който е срещал, поради доста причини.
Саймън е най-добрия приятел на Клеъри, макар и на моменти да го обвиняваха, че няма с какво да им бъде полезен и само им пречи, но винаги се стигаше до факта, че той им е нужен и без него не нямаше да успеят да постигнат доста неща.
Магнус е толкова интересен колкото и странен персонаж.
Магнус е толкова интересен колкото и странен персонаж.
Не очаквах, че книгата ще ме впечатли, но го направи, даже и повече от това!
Иска ми се да имаше малко повече описания на града Идрис, който авторката сътворява, надявам се в другите книги да има действия, които се развиват там. Всичко което е написала и създала авторката в книгата е невероятно!
..♥..
"Защото където е любовта, там често е и омразата.
Те си вървят ръка за ръка."
..♥..
"Град от Кости" е книга, която всеки читател трябва да се докосне до нея, за да усети магията на една великолепна история, разказана по начин, по който потъваш някъде из между страниците ѝ.
"Да обичаш, значи да унищожиш"
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар