Ревю: "The summer i turned pretty" by Jennny Han (Summer #1)

Анотация:

Belly measures her life in summers. Everything good, everything magical happens between the months of June and August. Winters are simply a time to count the weeks until the next summer, a place away from the beach house, away from Susannah, and most importantly, away from Jeremiah and Conrad. They are the boys that Belly has known since her very first summer-they have been her brother figures, her crushes, and everything in between. But one summer, one terrible and wonderful summer, the more everything changes, the more it all ends up just the way it should have been all along.

***

Тази книга не е много известна, за разлика от другите книги на авторката, но пък от доста време любопитството ми се засили към нея и много исках да я прочета. Завърших книгата вчера, мислех, че ще отнеме повече време да я прочета, защото беше на английски, но се изненадах, че страниците се изнизаха толкова бързо. Книгата е част от трилогия и ще ми бъде интересно да прочета и продължението ѝ, защото след като прочетох първата книга, тя остави доста въпросителни след себе си и ще бъде интересно да разбера какво ще се случи нататък. Книгата беше доста интересна имаше много неща които ми хареса и няколко, които не ми харесаха. Но пък книгата е перфектна за лятото, и допълва лятната атмосфера.

"Things couldn't stay the same forever."

Главната героиня Бели на кратко от (Изабел). Историята се разказваше от нейната гледна точка. Все още не мога да определя дали като персонаж ми допада, защото повечето ѝ действия са прекалено необмислени и факта, че постоянно искаше да се докаже пред всички, че не е малко момиче, сякаш постоянно си търсеше внимание, това доста ме дразнеше на моменти, но пък имаше и добри страни. Все пак е тинейджърка, простено ѝ е.

"Moments, when lost, can't be found again. They're just gone."

Всякo лято Бели прекарва времето си с майка си Лоръл и брат си Стивън, в лятната къща, на най-добрата приятелка на майка им, Сузана, която има двама синове, Конрад и Джерамая.

Двамата братя са пълни противоположности, докато Джерамая е забавен, сговорчив и мил, Конрад е по-сдържан и сякаш той е една голяма въпросителна, която не може да бъда разгадана.

Връзката между Джерамая и Бели е просто приятелска, и се крепи върху истината и тайните, които двамата споделят. Бели знае, че може да му се довери, както и той на нея. Те са изградили своето доверие още от малки деца, за което им е лесно да си споделят, неща които не биха казали на никой друг.

"Would you rather life one perfect day over and over or live your life with no perfect days but just decent ones?"

Сузана, която е майката на момчета, и обича Бели, като собствено дете, тя точния стереотип за майка в една книга. Но е болна от рак и всяко лято прекарано с хората важни за нея ѝ носи щастие, защото всеки ден може да ѝ е последен. Може би харесах Сузана, повече в сравнение с другите герой. Най-много в книгата ми хареса, старото приятелството между двете майки, това беше образец, за истинско приятелско. В много малко книги е показано точно такова приятелство, за което се възхищавах на авторката.

"Best friends are important. They're the closest thing to a sister you'll ever have."

В книгата имаше доста неща, които те карат да се замислиш, и мога да кажа, че историята не толкова плитка и повърхностна, колкото изглежда на пръв поглед. Но пък е наистина интересно четиво, нещо свежо, приятно за лятото, и изобилстващо с комични ситуации. Обикнах книгата поради сладко-горчивата разказана история, стилът на авторката е лек и увлекателен, буквално не можех да се отлепя от книгата, докато не се изнизаха и последните страници от нея.

"It's hard to say throw away history. It was like were throwing away a part of yourself."

"The summer i turned pretty" е нещо повече от повърхностно лятно четиво, то разкрива доста трудни моменти от живота, които не можеш да промениш, и пред които може би не е достатъчно да се бориш и надяваш, а просто да се научиш да живееш с тях.